Поради празничното събитие всички владетели и техните семейства щяха да доидат на пир в чест на великата принцеса. - Нямам търпение татко! - Знам за какво говориш. Сега ще имаш уникалната възможност да се срещнеш с Нейри и то шест години по-рано от очакваното. - Точно така татко! Нямам търпение. Истина беше, че Ипотпал беше отредил специално място в сърцето си за принцесата на Снежните планини. Той нямаше търпение да се срещне с нея и всичко толкова скоро. Едва два дни ги деляха от големият пир... Денят дойде. Гостите запристигаха и най-накрая съобщиха за наближаващия керван – този на Варир. - Добър ден Господарю – продума Варир. - Виждаме се доста по-скоро от колкото се очакваше Варир. Но се радвам да те видя. В този момент се появи тя – прелестната Нейри. Тя беше станала женствена и красива, а Ипотпал Втори за малко да припадне като я видя. Разбира се в този момент ... - Аааа Туник. - Проклятие – изръмжа през зъби Ипотпал. Туник и Казим пристигаха в столицата Корона. - Привет господарю Ипотпал. Аз и синът ми приветстваме теб и твоят наследник. Ипотпал Пъври забеляза странната усмивка с която говореше Туник, но си замълча. Той добре разбираше, че новият владетел на Керама искаше неговият син да стане владетел на Острова и армията на драконите, но преди всичко той трябваше да победи младият принц. Великият крал на Острова в мъглата на смъртта вярваше в своя син и не намираше причина за безпокойство. Той беше сигурен,че каквото и да е замислил Туник, Ипотпал Втори щеше да се справи с него. Пирът започна, а старите „приятели” Ипотпал и Казим трябваше да се отделят заедно с другите младежи на тяхната и около тяхната възраст. Те нямаха право да стоят при девойките, които бяха също отделени на страни. Въпреки, че всеки принц си имаше робини. Традицията повеляваше принцесите да се омъжат девойки, а и от друга страна нямаше кой да вземе принцеса за робиня. Бащите пък нямаше да се съгласят да дадат прекалено рано свойте дъжери. И така пирът приключи без Ипотпал да може да прекара повече от две минути с Нейри. Той беше бесен и твърдо решен да победи в предстоящия турнир за определяне на новия владетел на Острова. На другия ден Ипотпал продължи своят проект... След една седмица ковачницата беше готова. Той беше смесил достатъчно кристали с мазилката и сега Шакоку нямаше как да разтопи стените на ковачницата. Цялата постройка представляваше камина в единия край на която щеше да застане Шакоку. Петнадесет метра по-надолу беше краят на тази камина, а малко след мястото където щеше да застане Шакоку имаше тънак отвор, в който Ипотпал щеше да постави метала. И така денят на истината дойде. Шакоку зае своето място, а Ипотпал изрева. - Огън !!! Изсипи своята лава Шакоку!!! Драконът избълва такова кълбо от лава. Металът започна да се топи. Ипотпал беше невероятно щастлив. Той започна да обработва метала. След малко се наложи да повторят опита, а след още малко да потретят, докато... - Ипотпал престани вече! Всичко се е нажежило до пръсване. Въздуха гори не усещаш ли?! Ипотпал Първи се беше втурнал на двора, след като температурите в двореца се бяха повишили светкавично с двадесет градуса. Заради кристалите, камъните не можеха да се нагорещят, но в изхода на каминта се беше съсредоточила цялата температура от лавата на дракона и въздухат се нажежи. - О татко ... съжалявам. Аз така се захласнах... Поради тази причина работата на Ипотпал се забави. Шакоку единствен можете да разтопи метала, а младият принц единствен можеше да го контролира. Цели три години минаха, докато Ипотпал свърши със своята работа.