Лобиране

Основна част от дейността на Асоциация Анимус е работата по промяна на обществените нагласи във връзка с насилието и неговите жертви. От създаването си организацията работи усилено в общността, с медиите и институциите с цел формиране на необвинително отношение към пострадалите и активно съдействие от специалистите в различните служби и организации.

Асоциация Анимус е призната в обществения живот на страната, като най-популярната организация с експертно мнение по проблемите на пострадалите от насилие и психичната травма. Това създава добри условия за обсъждане в публичното пространство и сред работещите в институциите на проблемите за насилието над жени, юноши и деца.

Лобирането, превенцията, и изграждането на мрежи се осъществява на три нива - национално, регионално (билатерално) и международно. Практиката на Центъра и проведените изследвания показват, че е невъзможно да бъдат отделени различните форми на насилие. По тази причина Асоциация Анимус лобира едновременно срещу трите вида насилие - домашно, сексуално и трафик на жени. Ситуацията в страната и региона налага обаче определяне на приоритетни области на специално въздействие. Най-значим в това отношение в момента се явява проблемът трафик на жени, който достигна драстични измерения във връзка с войните на Балканите. Ето защо отделяме специално внимание в дейностите по лобиране именно срещу тази форма на насилие. На национално, регионално и международно ниво лобирането, превенцията и изграждането на мрежи за работа срещу трафика на жени и подкрепа на пострадалите се осъществява благодарение на програма Ла Страда.

Другите приоритетни области за, които лобира организацията на национално ниво са:

• Демократична промяна в здравната и социална система в посока от централизирано институционално функциониране към развитие на достъпни програми в общността.
  
  
• Въвеждане на проблемите на жени, юноши и деца, пострадали от домашно насилие сексуално насилие и оцелели от трафик, като част от държавната социална политика; признаването им за група със специфични потребности.
  
  
• Ангажиране на институциите с проблемите на хората, претърпели насилие с цел включването им в реформата на здравеопазването и социалните грижи.