Анимус България

Одобрените кандидатки ще бъдат включени в интензивен тренинг, който ще се проведе от 21 до 25 април 2008 г.

Предварително интервю с всички желаещи ще се проведе между 15 и 30 март. За контакти и допълнителна информация: тел. 983 52 05, 983 53 05 и 983 54 05 от 9.00 до 17.00 часа

Лица за контакт: Теодора Вълканова и Оксана Зинченко

Във връзка с кампанията за 8 март на Ла Страда и Фондация "Асоциация Анимус", свързана с правата и очакванията на жените, бихте могли да изпращате поздравителни картички от тук

На 28 февруари 2008 година от 14.00 до 17.00 часа в сградата на Фондация Асоциация Анимус (София, ул. „Екзарх Йосиф” №85) се организира ден на Отворените врати на тема „Нуждата от приемна грижа за деца, пострадали от насилие”. Денят на Отворените врати е част от проект „Да помогнем на децата и родителите им да намерят, изградят и запазят, семейството от което се нуждаят”.
В този ден ще се организират срещи, консултации и дискусии във връзка с потребностите на децата, пострадали от насилие, спецификата на поведението им, трудностите и проблемите, които могат да срещнат с тях приемните родители и за това как могат да се подкрепят във всеки един етап на приемното родителстване.

Бихме искали да поканим всички, които имат желание да научат повече за приемната грижа или да споделят мнения, опит и да поставят въпроси по темата.

Поглед към миналото
Идеята за приемната грижа за деца в България възниква след едно силно земетресение през април 1928 год., което обхваща Южна България. Има повече от 400 000 хиляди души пострадали, множество жертви, ранени и разрушения. Децата се оказват една от най- уязвимите групи. Тогава за първи път е открита специална служба за подпомагане децата на пострадалите от земетресението. Тя осигурява подслон и прехрана на децата, медицинска помощ, включително за родилки и временно приютяване на деца от пострадалите селища в села и градове, незасегнати от земетресението. В резултат на това се отзовават и много семейства, които са пожелали да приютят децата за отглеждане.
Грижата за децата- сираци, пострадали от земетресението е първообразът на по- късно реализирания проект за настаняване на деца- сираци в семейства. Той стартира през 30-те години на 20в. Чрез него 82 деца- сираци са настанени в семейства в София, Троян и Калофер. В рамките на една година се установява, че поради недостатъчната предварителна подготовка както на децата, така и на семействата не се постигат очакваните резултати и проектът завършва с неуспех, като голяма част от децата са върнати в сиропиталищата. Това минимално усилие за семейно настаняване се оказва първо и последно за дълъг период от време.
Наредбата, регламентираща настаняването на деца, лишени от родителска грижа в семейства е Наредба за настаняване на деца – сираци в семейства. Тя е утвърдена 1940г. от Министъра на вътрешните работи и народното здраве. Според нея, за да бъде настанено в семейство, едно дете трябва да бъде пълен сирак, да не страда от заразна болест или физическа или умствена увреда. Децата сираци се настаняват предимно в семейства на роднини. Според разбиранията на обществото през този период най- подходящи за настаняване в семейства са “кръгли сираци, деца на болни родители и сираци без майка - деца на бедни, но порядъчни и разумни бащи”. Това схващане се налага поради значително по- малката възможност семействата и общинските управления да бъдат притеснявани от роднините на децата. Децата на “недостойни родители” се взимат и се настаняват в специални помощни заведения, където децата живеят целогодишно. Там се отглеждат от възпитатели.
Кое е различно сега?
Конвенцията за правата на детето на ООН подрежда йерархично местата за отглеждане на деца – на първо място биологичното семейство, следвано от приемната грижа и осиновяването, и на последно място – институцията. Приемната грижа е подходяща за временно извеждане на детето извън семейството поради: заболяване на родителите; развод или смърт в семейството, алкохолна или наркотична зависимост; физическо, психическо или сексуално малтретиране на детето, неглижиране; изоставяне.

Подбор и оценка на кандидатите за приемни семейства- В предварителните разговори за мотивите и очакванията на потенциалните приемни родители се разяснява, че по принцип приемните деца не са „ руси и синеоки” и нямат отлични оценки в училище. Те са вече личности, чиито предишни преживявания (понякога предимно негативни) не отговарят на идеализираната представа за едно мило дете, което е благодарно, че ще живее в ново семейство. Това е труден процес на вземане на решение.;
Подготовка и обучение на кандидат приемни родители – именно от обучението зависи ефективността на приемната грижа, така че е нужно да се отдели достатъчно време и пространство за него, да се работи върху мотивацията, очакванията и изграждане на реалистична представа за специфичните особености на децата от институции или малтретирани и неглижирани деца;
Подготовка и оценка на потребностите на детето – за детето е важно да знае защо биологичните му родители не могат да се грижат за него, защо се настанява в приемно семейство и за какъв период.
Процес на взаимно адаптиране на дете във вече одобреното приемно семейство – всяко настаняване на дете извън семейството носи голяма промяна както в неговия живот, така и в живота на приемните родители. Несполучливата среща между дете и приемно семейство, може да предизвика психопатологични отклонения у детето, каквито провокира и лошата институция.
Контрол, консултации и супервизия от страна на социалната служба – Социалната служба /или НПО/ осигурява подкрепа и помощ на приемното семейство, чиято основна цел е да му послужи като опора и да подпомогне процеса на адаптация след настаняване на детето.

Част от идеята за приемната грижа е детето да запази връзка с биологичните си родители. Така то се сдобива с две семейства, поради което е важно да има сътрудничество между биологични, приемни родители и системата за закрила на детето.

Основен принцип при настаняване на дете в приемно семейство е посрещане на нуждите му, а не удовлетворяване желанията на приемните родители.
Настаняването на детето в приемно семейство не е панацея – изисква предпазливост, натрупване на опит, подготвени специалисти и системно сътрудничество между всички участници в този процес, целящ решаване на съдбата на едно дете в риск.

Децата преживели насилие попадат в групите деца, които са приоритет за настаняване в приемни семейства, поради специфичната си симптоматика, нуждата от осигуряване на сигурна и безопасна среда, преработване на стари негативни преживявания.

Децата, жертви на насилие са особено уязвими, поради неспособността си да оказват физическа съпротива. Липсата на социален и жизнен опит ги лишава от възможността да оценяват актовете на насилие като такива.

-Потребност от идентичност – да не се чувстват като изгубени, ненужни, изоставени, ничии, да не могат да си отговорят на въпроса – „кой съм аз?” да могат да се представят като определена личност
-Потребност от разбиране – защо се е случило, животът се движи от причини и следствия, вместо от случайности, нужда от предвидимост. Потребност от внимание и разбиране, удържане на провокациите.
-Потребност от ограничаване – нужда от разграничаване на „вътре в мен” и „извън мен”, „Аз” и „Другите”, потребност от лично пространство. Границите, които им се поставят са с грижа и е много важно как и кога ще бъдат дадени, за да бъдат приети като подкрепа и да станат вътрешен ориентир. Да бъдат приемани и удържани реакциите на агресия, произтичаща от вътрешната безпомощност и невъзможност да бъдат съзидатели на собствения си живот. До този момент са били изоставяни, прехвърляни, тяхното мнение е било незачитано, контролът на живота им е извън тях, винаги са били зависими изцяло от други. Други, които са ги изоставяли или употребявали. Това е заложило очакването, че те са нещо, което съществува за да бъде употребено и подвластно на нечия чужда воля. Така последователно влизат в такива подобни ситуации на зависимост и злоупотреба, защото това познават.
-Потребност от наличие и достъпност на обекта на любов/потребност от връзка с друго човешко същество – да знаят че големия човек, родителя, настойника е на тяхно разположение, когато имат нужда от него, докато не успеят да изградят тази способност да могат да се успокояват и погрижват сами за себе си. Другият като обект за подкрепа, сигурност и развитие, потребност от близост и споделяне.
-Потребност от устойчивост – нужда от възстановяване, нужда от адаптация, нужда от гъвкавост
-Соматични нужди – от храна, пиене, спане, освобождаване на отделителната система и т.н.
-Потребност от изява на генитална сексуалност – в пубертета – всички въпроси, свързани с промяната в тялото, в емоционалното състояние, желанията и импулсите, насочени към себе си и другите, нужда от сексуално удовлетворение и репродукция

Какъв е светът през тези детски очи
Вяра е слабичко симпатично деветгодишно момиче с будно лице. Лесно се усмихва, когато й се обърне внимание. Прави впечатление на дете, което е тревожно и несигурно по отношение на близостта. Доверява се трудно и трудно споделя. Поведението и начинът, по който говори за себе си, свидетелства за вътрешно преживяване за себе си като за лошо и непослушно дете, което заслужава да бъде наказвано. Такова преживяване имат деца, подложени на домашно насилие и малтретиране. В отношенията с околните е склонна да тества границите и да провокира да й се скарат, което е типична реакция на дете, което е несигурно в правилата и в грижещия се за него.
Историята на Вяра започва в семейство без баща и с майка, която преди две години е диагностицирана с параноидна шизофрения. Тъй като тя не признава болестта и не се лекува, става агресивна към детето. Вяра често е виждана със синини по лицето, поведението й се е променило, станала е затворена и напрегната, особено в присъствието на майката. Това налага извеждането на детето от семейството и настаняването му в институция.
Няколко месеца след настаняване в дом за временно настаняване Вяра е насочена от Отдела за Закрила на Детето към Център за възстановяване консултиране и психотерапия на Фондация «Асоциация Анимус» за психотерапевтична работа с цел преодоляване на травмата от преживяното насилие.

През есента на 2007 г се появи възможността Вяра да бъде настанена в приемно семейство. Започна процес на запознаване и напасване между тях. Вяра беше въодушевена от възможността да живее в семейство. Прие я с радост и развълнувано споделяше за срещите и прекараното време с тях. В средата на декември, тя беше настанена в приемното семейство. Един месец по- късно приемните родители заявиха желание да върнат Вяра, тъй като не могат да се справят с нея. За тях фактите от нейната история изглеждаха много страшни и бяха изплашени от възможни поведенчески и емоционални последици при детето. Притесняваха се от симптоматиката на Вяра- нощно напикаване (израз на стрес при адаптиране към новото място), генетичната обремененост, от мълчанието й и провокацията й в различни ситуации. Имаха очакване, че когато Вяра влезе в дома им ще им бъде толкова благодарна, че ще направи абсолютно всичко възможно, за да остане в него. Приемните родители приемаха поведението на Вяра като обидно към тях, като не си даваха сметка, че то се дължи на предишни преживявания и история на отглеждане. Не разбираха защо детето трудно споделя с тях, защо не ги слуша, защо не се привързва по начина, по който е привързано към тях собственото им дете. За родителите беше трудно да разберат защо Вяра скърби за майка си и защо все още иска да се вижда с нея. Тяхното преживяване беше, че не могат да отговорят на нейните потребности, че не я разбират. В резултат на засилващото се напрежение в семейството, Вяра беше по- необщителна и затворена в себе си.
Връщането от приемното семейство направи Вяра още по-тревожна и несигурна. Тя го преживя като потвърждение, че никой не я иска и не я обича, че е лошо дете. Тя е силно изплашена от мисълта, че няма да има къде да живее, че ще бъде преместена в друг дом и ще бъде откъсната от всички хора, с които се чувства свързана.
Към настоящия момент Вяра е настанена в Център за временно настаняване на деца. Тя е изправена за пореден път пред перспективата за трайно настаняване в институция поради липса на алтернативна грижа от семеен тип.

Резултати от конкурса за детска рисунка на тема:

„Децата говорят: Трафика на хора през очите на децата”

ГОРЕЩАТА ЛИНИЯ КЪМ ФОНДАЦИЯ "АСОЦИАЦИЯ АНИМУС" НАВЪРШВА 10 ГОДИНИ

Забележителен юбилей за програма, основана на щедростта, мотивацията и ангажираността ви да давате своя доброволен принос за хората, които са търсили и продължават да търсят вашата подкрепа. Поради това, дълбокото ни убеждение е, че именно ВИЕ СТЕ ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО НА ТАЗИ ПРОГРАМА!

В същото време, където и да сте сега, знаем, че и вие носите нещо от нея в себе си.
Ще се радваме да се видим всички отново и да отпразнуваме заедно 10-ия Рожден ден на Горещата телефонна линия!

Очакваме ви на
1 октомври 2007 (понеделник)
16.30 часа
София, ул. „Екзарх Йосиф” № 85 (на ъгъла с ул. „11 август”)
Фондация „Асоциация Анимус”

Ако сте твърде далече или нямате възможност да дойдете, можете да се включите виртуално в празника. Ще се радваме да ни изпратите информация за себе си (къде сте сега, с какво се занимавате, какви са вашите актуални имейл, skype или icq контакти) и вашия поздрав или послание. Ние ще имаме грижата в деня на празника да излъчим вашите послания посредством мултимедия, за да станат те достояние на целия екип от настоящи и бивши съмишленици, които телефонната линия е събрала. Ще се радваме да ни изпращате ваши клипчета, снимки, текстове. Познавайки ви сме сигурни, че ще проявите спонтанност, творчество и фантазия, както сте го правили и досега.

animus@animusassociation.org
ICQ No: 468924553; Nickname: GTL-10 years
Тел. +3599 2 983 52 05

Ваши завинаги:
бивши и сегашни координатори: Катя Кръстанова, Мария Минкова, Мария Енева, Милена Статева, Красимира Ковачева, Оксана Зинченко и Дарина Христова

Учебен център „Анимус” към Фондация „Асоциация Анимус”
организира обучение на тема:

Обучението е изградено на база на интерактивни методи на работа, които дават на участниците преживелищен опит.

Продължителност и време на провеждане:
2 дневно обучение, 16 учебни часа
Ще се проведе в гр. София в периода 9-10 юни 2007г.

Такса за участие:
Таксата за участие е 100 лв.

Плащане в брой в офиса на Фондация „Асоциация Анимус” след предварителна уговорка на посочените телефони

ОБЯВЛЕНИЕ

Предварително интервю с всички желаещи ще се проведе между 15 и 30 март. За контакти и допълнителна информация: тел. 983 52 05, 983 53 05 и 983 54 05 от 9.00 до 17.00 часа